Individual Social Responsibility или “Пука ми!” на чист български!
Индивидуалната социална отговорност е жизнено кредо. Тя е култура на поведение, уважение към себе си и другите, самодисциплина, любов към природата и средата, която ни заобикаля, към хората, към планетата.
Тя е посланик на добротата и красотата, полъхът, активиращ “ефекта на пеперудата”.
Нека ви разкажа една история:
Името ми е Мария Златарова, живея в София, в стария Лозенец и не понасям безотговорното отношение към боклуците. Дори не засягам темата за разделното събиране и категорично не приемам оправдания за липса на кошчета, плащане на данъци и безотговорността на политиците и държавата. Пощурявам от яд, когато видя човек да изхвърля фаса си през балкона или да го стъпква на земята и подритва в канавката, да не говорим за всички бутилки, кенчета и пластмасови опаковки, които се търкалят по улиците и парковите алеи. Удивлявам се от факта, че някой може да “закичи” чашката си на първия трафопост или клон, вместо да си я сложи в джоба и да я изхвърли в кошчето. Що за “естетика” е това?!
Дълго време се задоволявах само с публична демонстрация на възмущение, но установих, че освен да подхранвам гнева си, резултатът е нулев. Преди години, на път към работа, тъкмо се възхищавах на цъфналите дръвчета и зелената трева, когато съзрях на тротоара празна опаковка от чипс. Вятърът я подмяташе яростно, а хората я прескачаха. Обзе ме гняв. Наведох се и я вдигнах, носих я над 200 метра до първото кошче и я изхвърлих. Почувствах удовлетворение и някак ми олекна. По-интересното е, че когато вдигнах очи, срещнах “учудените” и пълни с въпросителни погледи на няколко минувача. Някои от тях категорично не ме разбираха, други само регистрираха странно поведение и си продължиха по пътя, а трети – изразяваха поощрение, но пак си бяха учудени. Всички, обаче, без изключение се впечатлиха. И така, започнах да го правя все по-често. Вярвам, че някой, някъде, в този момент, прави същото. Установих, че не е достатъчно само да не замърсяваш, много по-важно е да се наведеш и да вдигнеш от земята чужд боклук. Подчертавам “чужд боклук”. Ако съм провокирала поне един човек да мисли и действа по пободен начин, значи си заслужава.
Така, съвсем естествено, се роди и идеята за създаването на кампанията #Hvashtamgorata. В началото бяхме само шепа приятели, но постепенно идеята бе подкрепена и от много други млади и възрастни хора, някои от тях живеещи в квартала, а други – дори не. Благодарни сме на всички за подкрепата, но най-голям поклон, смятам, че дължим на родителите, които всяка година водят своите деца. Защото “промяната” нямаше да бъде възможна без вашия пример.
Ако идеята ви кефи, включете се в кампанията #Хващамгората 2017, вдигнете и изхвърлете чужд боклук, просто защото ви пука. Можете да направите и много повече от това. Снимайте се и публикувайте снимката в социалните си профили с
#hvashtamgorata
Можете да продължите инициативата през цялата година с
#garbageselfie
Нека станем повече.
Comments are closed.
